Черешова задушница

Как се изнася Черешова Задушница в село Баня, Баснко

Накратко

Черешовата задушница е втората голяма задушница за годината и се отбелязва в съботата преди Петдесетница. Името идва от черешите — първият плод, който зрее по това време, и затова задължителна част от раздавката. По народно поверие на този ден се прибират душите на починалите, които са били на свобода от Велики четвъртък насам.

Разказ за Черешова задушница от село Баня

Черешовата задушница (наричана още Спасовска или Духовденска задушница) е втората голяма задушница за годината и се отбелязва в съботата преди празника Петдесетница. Тя е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите, като се свързва с народното поверие, че на този ден се прибират душите на починалите, които са били на свобода от Велики четвъртък насам.

Символика и име

Името „черешова“ произлиза от факта, че това е първият плод, който зрее през този сезон в България. По традиция черешите задължително се включват в раздавката за помен, за да се почете паметта на покойниците.

Какво се прави на Черешова задушница

Посещение на гробовете: Почистват се гробовете на близките, преливат се с червено вино (символ на Христовата кръв) и се пали църковна свещ.
Посещение на църква: В храмовете се отслужват заупокойни литургии и общи панихиди за душите на починалите.
Подаване (раздаване): Приготвя се раздавка за „Бог да прости!“. Раздава се както на близки, така и на непознати и хора в нужда.
Традиционна трапеза: На гробното място или на обща софра се поставят:
- Пресни череши
- Обреден хляб (погача)
- Варено коливо (жито), което символизира бъдещото възкресение
- Вино и сладкиши

Какво НЕ се прави в този ден

На задушница не се върши тежка домакинска работа (пране, чистене, шиене) от уважение към паметта на мъртвите.
Не се вдигат шумни празненства, не се слуша силна музика и не се организират веселия.
Не се отказва храна на човек в нужда, който поиска милостиня край гробищния парк или църквата