16 септември – Света Евфимия Всехвална и примерът на вярността

Денят на една млада мъченица, която останала вярна на истината

Има дни в църковния календар, които ни разказват за хора, живели в далечни времена, но чиито изпитания звучат изненадващо близко до нашия живот.

16 септември е такъв ден.

На тази дата Православната църква почита най-вече св. великомъченица Евфимия Всехвална, пострадала за Христовата вяра. Заедно с нея календарът отбелязва св. Севастиана, св. Мелитина, св. Людмила Чешка княгиня и св. Киприян (Киприан) Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия.

Това е ден, в който се срещат няколко различни образа на светостта – мъченица, княгиня, духовен водач и църковен учител.

Но в центъра стои Евфимия.

И нейното житие ни задава един много прост, но труден въпрос:

Какво правим, когато това, в което вярваме, бъде поставено на изпитание?

Коя е св. Евфимия Всехвална?

Св. Евфимия живяла в края на III и началото на IV век в град Халкидон. Тя била дъщеря на благородни родители и израснала като християнка. По времето на император Диоклетиан управителят на Халкидон – Приск – заповядал жителите на града да участват в езическо тържество и да принесат жертви на бог Арес.

Християните отказали.

Те се събрали тайно и извършили богослужение на Христос.

Сред тях била и младата Евфимия.

Управителят открил християните и ги подложил на жестоки мъчения. Според житието групата била измъчвана в продължение на 19 дни. Евфимия не се отказала от вярата си.

Тук започва големият урок на нейното житие.

Когато властта поиска да промени съвестта

Приск разполагал с власт.

Можел да заплашва.

Можел да обещава награди.

Можел да наказва.

Но имал един проблем – не можел да заповяда на човешката съвест да повярва в нещо, което тя отхвърля.

Християните му казали, че са готови да се подчиняват на властта, когато нейните заповеди не противоречат на вярата им. Но когато им бъде заповядано да извършат нещо против Бога, те няма да го направят.

Това е една от най-съществените идеи в житието на Евфимия.

Послушанието има граници, когато от човека се иска да предаде съвестта си.

Това не е урок за непокорство към всичко и всички.

Напротив.

Той е урок за отговорността да различаваш кога трябва да се подчиниш и кога трябва да останеш верен на принципа си.

Евфимия – младата жена, която не се уплашила

Управителят първо опитал да пречупи християните чрез обещания.

След това – чрез заплахи.

След това – чрез мъчения.

Но Евфимия останала непреклонна.

Според житието тя била подложена на различни мъчения. Сред тях било и колело с остри ножове. Когато започнали да го въртят, то внезапно спряло и мъченицата останала невредима.

След това била хвърлена в нагорещена пещ.

И според житието отново оцеляла.

Накрая била изправена пред диви зверове на арената. Една мечка само я ухапала по крака, а тя предала душата си на Бога.

Църковното предание разказва тези събития като чудеса, свързани с Божията помощ към мъченицата.

Но има нещо още по-важно.

Чудото не е единственото послание.

Евфимия не е запомнена само защото според житието оцеляла при невероятни изпитания.

Тя е запомнена, защото не позволила страхът да реши вместо нея.

Какво означава „Всехвална“?

Към името на светицата се прибавя определението „Всехвална“.

То означава „всехвална“, „достойна за всеобща похвала“.

Това не е похвала за земна слава.

Църковната почит към Евфимия е свързана с нейното мъченичество, вярност и свидетелство за Христос.

Затова 16 септември е ден, който може да бъде разбран и като празник на верността към истината.

Не просто да казваш какво вярваш.

А да останеш верен на него, когато това струва нещо.

Евфимия и IV Вселенски събор

Тук празникът става още по-значим.

Св. Евфимия се почита не само на 16 септември. На 11 юли Църквата възпоменава чудотворството на нейните мощи, свързано с IV Вселенски събор в Халкидон.

Съборът се състоял през 451 година и разглеждал важни въпроси за православното учение за Христос.

Според църковното предание отците на събора записали своите изповедания на вярата и ги поставили в гробницата на св. Евфимия. След молитва било открито, че тя държи свитъка на православното изповедание, а другият се намира в краката ѝ.

Това събитие е част от църковното предание за чудотворството на светицата.

И така Евфимия се оказва свързана не само с личната вярност към Христос, но и с утвърждаването на православното учение.

Това е причината нейният образ да има толкова голямо значение в православната традиция.

Света Севастиана

На 16 септември се почита и св. Севастиана.

Тя е мъченица, пострадала за Христовата вяра. И нейният образ продължава основната тема на деня – вярност към Христос въпреки преследването и страданието.

Затова, макар в народния календар името ѝ да не е толкова разпространено, църковната памет я поставя редом с Евфимия като пример за християнска твърдост.

Света Мелитина

На същата дата се почита и св. Мелитина.

И нейното име е свързано с мъченическия подвиг.

Така трите женски образа – Евфимия, Севастиана и Мелитина – напомнят, че в историята на ранното християнство много жени са били сред онези, които не са се отказали от вярата си дори при тежки гонения.

Тяхната памет не е свързана със земна власт или богатство.

Тя е свързана с устойчивостта на човека отвътре.

Света Людмила Чешка – княгиня, която служи чрез вярата

На 16 септември Църквата почита и св. Людмила Чешка княгиня, живяла през IX–X век.

Тук вече виждаме съвсем различен образ.

Людмила не е мъченица от времето на Римската империя като Евфимия.

Тя е княгиня.

Но нейното значение е в това, че използвала положението си не просто за земна власт, а за утвърждаване на християнския живот.

Тя е баба на св. княз Вацлав и е свързана с разпространението и укрепването на християнството в Чехия.

Така 16 септември показва нещо важно:

човек може да служи на вярата както на арената на мъченичеството, така и в дома, семейството и обществото.

Евфимия свидетелства чрез страданието.

Людмила – чрез живота си.

Св. Киприан Цамблак – българинът от Търново

На 16 септември Църквата почита и св. Киприан Цамблак – митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Рус. Той е една от големите личности, които показват колко далеч е достигнало духовното и книжовното влияние на средновековна България. Св. Киприан е роден около 1330 г. във Велико Търново и произхожда от рода Цамблак. Получава своето духовно и книжовно образование в Търново и е свързан с кръга на св. Теодосий Търновски и св. патриарх Евтимий Търновски. По-късно неговият път го отвежда в Константинопол, Киев, Литва и Москва, където става митрополит и посвещава силите си на укрепването и единството на православния църковен живот. Българската патриаршия го определя като един от големите представители на Търновската книжовна школа, чието влияние се разпространява далеч извън пределите на България.

Историята на този българин от Търново, превърнал се в митрополит на Киев, Москва и цяла Рус, заслужава отделно внимание – не само заради високото му църковно служение, но и заради ролята му като книжовник, духовен водач и носител на Търновската традиция. Затова неговото житие ще бъде разгледано подробно в отделна статия.

Прочети ощеСвети Киприан Цамблак – българинът от Търново, митрополит на цяла РусияЖития

Така в един и същи ден Църквата ни показва различни начини човек да бъде свидетел на вярата:

Евфимия – чрез мъченичество.
Людмила – чрез живот и служение.
Киприан – чрез духовно водачество и слово.

Кои имат имен ден на 16 септември?

Най-пряко свързани с празника са имената:

Евфимия

Празнуват Евфимия, Ефимия, Фима и сродни форми, използвани в българската именна практика.

Името е свързано с гръцкото Euphemia и се тълкува във връзка с „добра реч“, „добро говорене“, „добра слава“.

Севастиана

Имен ден имат Севастиана и сродни форми.

Мелитина

Празнуват Мелитина и производни форми.

Людмила

Имен ден имат Людмила, Людмил и сродни форми.

Киприан / Киприян

Празнуват Киприан, Киприян, Кипра, Киприяна и някои сродни форми.

Тук е добре да се направи важно разграничение: църковният календар посочва конкретните светци, а разширените списъци на производните имена са част от именната практика и могат да се различават между отделните календари.

Какво ни учи 16 септември?

Ако трябва да съберем посланието на всички чествани светци в една дума, тя би била:

ВЯРНОСТ

Евфимия ни показва верността, когато срещу нас стои сила.

Севастиана и Мелитина – верността, която не се отказва пред страданието.

Людмила – верността, която се превръща в начин на живот.

Киприан – верността към Църквата, духовното знание и служението.

И това прави празника много по-дълбок от обикновен имен ден.

Най-трудният изпит не е да кажеш „вярвам“

Човек лесно казва:

„Вярвам.“

По-трудно е да остане добър, когато другите не са.

Да бъде честен, когато измамата му носи полза.

Да запази думата си, когато може да я наруши без последици.

Да прости, когато има основание да се разгневи.

Да защити слабия, когато всички останали мълчат.

Да не продаде убежденията си за удобство.

Точно тук житията на светците престават да бъдат само история.

Те стават огледало.

Защото нашите изпитания може да не приличат на тези на Евфимия.

Но изборът между страха и съвестта, между удобството и истината, между личната изгода и доброто съществува и днес.

Заключение

16 септември е ден на вярността.

В центъра му стои св. великомъченица Евфимия Всехвална – млада жена, която според църковното предание останала вярна на Христос въпреки заплахите, обещанията и мъченията.

Но около нея календарът събира и други светли образи – Севастиана, Мелитина, Людмила Чешка и Киприан Цамблак.

Те са различни.

Живели са в различни времена.

И имали различно служение.

Но всички показват една и съща истина:

вярата не е само дума, а начин на живот.

Понякога тя се доказва в страданието.

Понякога – в семейството.

Понякога – чрез делата на владетел.

Понякога – чрез словото на духовния учител.

Но винаги започва отвътре – от решението на човека да не предаде доброто, което е приел за истина.

Пожелание за 16 септември

На всички, които празнуват своя имен ден днес, пожелаваме:

Нека имате твърдостта на св. Евфимия, когато животът ви постави пред изпитание.

Нека имате мъдростта да различавате истината от измамата и силата да следвате правилния път.

Нека не позволявате на страха да взема решения вместо вас.

Нека думите ви бъдат добри, делата – чисти, а сърцето – спокойно.

Нека във вашия дом има здраве, мир и обич, а във вашия живот – хора, на които можете да се доверите.

Честит имен ден на Евфимия, Ефимия, Севастиана, Мелитина, Людмила, Людмил, Киприан, Киприян и всички, които носят имената на днешните светци!

Нека името ви бъде не просто име, а памет за добър пример и повод всеки ден да бъдете малко по-добри.