Накратко
В православния календар има четири многодневни поста: Велик, Рождественски (Коледен), Петров и Богородичен. Към тях се прибавят сряда и петък през по-голямата част от годината и няколко еднодневни поста. Строгостта се различава по устав и според това дали става дума за монашеска или за мирянска практика.
Какво е пост
Постът в православието не е диета и не е самоцелно лишение. Той е въздържание от определени храни, съчетано с по-съсредоточена молитва, изповед и милостиня. Църковните автори повтарят едно и също: пост без промяна в отношението към хората е останал наполовина.
Четирите многодневни поста
- Великият пост — най-дългият и най-строгият, преди Великден.
- Рождественският (Коледен) пост — от 15 ноември до 24 декември.
- Петровият пост — с подвижно начало, до 28 юни.
- Богородичният пост — от 1 до 14 август.
Седмичните постни дни
Сряда и петък са постни през по-голямата част от годината — в памет на предателството и на разпятието. Има и седмици, в които това отпада.
Еднодневните пости
Няколко дни в годината са постни сами по себе си, независимо от периода — Богоявленското навечерие, Отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и Кръстовден.
Началото и краят
Многодневните пости започват след заговезни и завършват с разговяване. Тези два дни са част от устройството на поста, а не само народен обичай.
Разликите в строгостта
Уставът, по който се описват постите, е съставен за манастири. Мирянската практика в Българската православна църква прилага същия ред с разсъждение: болни, деца, бременни и кърмещи жени, възрастни хора и хора с тежък физически труд постят според силите си. Мярката се уговаря с духовник — това не е отстъпление, а обичайният ред.
Автор: Редакция
