Българският език различава роднините много по-точно от повечето европейски езици: брат на бащата е чичо, а брат на майката — вуйчо; сестрата на съпруга е зълва, а сестрата на съпругата — балдъза. Родството се дели на кръвно, по сватба и духовно (кумство), а думата често зависи и от това кой говори — мъжът или жената.
Малко езици описват семейството толкова подробно, колкото българския. Където английският казва просто uncle, българинът пита: брат на бащата или на майката? Роден или по сватба? И кой пита — мъжът или жената? Отговорът е различна дума: чичо, вуйчо или свако. Тази точност не е случайна. Тя идва от времето, когато няколко поколения живеели под един покрив и мястото на всеки в рода определяло правата, задълженията му и дори как се обръщат към него.
Родството в българската традиция е три вида:
Кръвно — по произход: баща и майка, чичо и вуйчо, леля, братовчеди, племенници.
По сватба — придобито чрез брака: свекърва и тъща, девер и шурей, зълва и балдъза, етърва и баджанак.
Духовно — кумството, което обичаят поставя почти наравно с кръвното.
В центъра си ти и съпругът или съпругата ти. Вляво е бащината линия, вдясно — майчината, а между тях — родът на съпруга. Знакът „+“ означава съпруга или съпругата на роднината. Роднините по сватба се наричат различно според това кой говори — мъжът или жената, затова са дадени и двете имена.
✍️ Ако съставяте родословно дърво
Започнете от себе си и вървете нагоре, по две линии — бащината и майчината. Отбелязвайте отделно роднините по сватба: те влизат в рода, но не продължават кръвната линия. И питайте най-възрастните в семейството как са наричали роднините си — местните думи изчезват най-бързо, а с тях и част от историята на рода.
