Кръщение — раждане от вода и Дух

Светото Кръщение — прагът към новия живот

Има един миг в живота на всеки християнин, в който старият човек умира и се ражда нов. Този миг е Кръщението — първото и най-важно от седемте свети Тайнства, вратата, през която човек влиза в Църквата и става чедо Божие. Както някога Господ Иисус Христос слязъл в йорданските води, за да освети естеството на водите, така и днес всеки кръщаван се потапя три пъти в купела — в името на Отца и Сина и Светия Дух.

В това тройно потапяне се крие дълбока тайна. Свети апостол Павел учи, че слизайки във водата, ние се „погребваме“ заедно с Христос, а изправяйки се от нея — възкръсваме заедно с Него за нов живот (срв. Римл. 6:4). Затова Кръщението не е просто обред, а истинско духовно възраждане: то измива първородния грях и всички грехове, сторени дотогава, и облича човека в светлата дреха на чистотата.

„Ако някой се не роди от вода и Дух“

Сам Спасителят посочва необходимостта от това Тайнство в разговора Си с Никодим: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие“ (Иоан 3:5). Тъкмо затова Църквата кръщава и младенците — не за техни лични заслуги, а по вярата на родителите и на възприемниците (кръстника и кумата), които поемат отговорността да възпитат детето в благочестие.

В българската традиция Кръщението е изпълнено с топлота и красота: бялата кръщелна дреха, запалената свещ като символ на просветения от Христос ум, кръстчето на шията. От този ден човекът носи името на светец-покровител, чийто пример ще го съпътства през целия живот. Така Кръщението остава онзи свещен праг, отвъд който започва пътят към вечността.