Свети Киприан Цамблак – българинът от Търново, митрополит на цяла Русия

Св. Киприан Цамблак – българинът от Търново, който стана митрополит на цяла Русия

От Търново към далечните земи на Рус

В историята на средновековна България има личности, чието дело надхвърля границите на държавата и времето, в което са живели. Те тръгват от българската земя, но оставят следи далеч отвъд нея. Сред тях особено място заема свети Киприан Цамблак – българин от Търново, духовник, книжовник и митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия.

Той е роден около 1330 г. в Търново, в знатния болярски род Цамблак. Именно в Търново – столицата на Второто българско царство и един от най-значимите духовни и книжовни центрове на православния свят – започва неговият жизнен и духовен път. По-късно този път ще го отведе през Килифаревския манастир, Константинопол и Света гора до Киев и Москва.

Затова историята на Киприан не е просто история на един средновековен църковен водач. Тя е и история за разпространението на Търновската духовна и книжовна традиция извън пределите на България.

Ученик на св. Теодосий Търновски

Младият Киприан постъпва в духовната школа на св. Теодосий Търновски в Килифаревския манастир. Това е една от най-важните стъпки в живота му.

Килифаревската обител по това време е средище на духовен живот, книжовност и исихастка традиция. Там Киприан се среща с хора, които по-късно ще заемат огромно място в историята на Българската църква. Сред тях е и бъдещият патриарх Евтимий Търновски, с когото го свързва духовно братство.

Тази среда оформя Киприан не само като монах, но и като образован духовник. Той изучава Свещеното писание, богослужебните книги, църковните правила и духовната литература. Запознава се с исихасткото учение и с традицията на духовното съзерцание, молитвата и вътрешното усъвършенстване.

След смъртта на св. Теодосий през 1363 г. Киприан продължава пътя си заедно с Евтимий. По-късно двамата се озовават в Константинопол и Света гора.

На Атон Киприан се прославя със своя строг живот, образованост и познания по свещените книги. Св. Евтимий дори му посвещава послание, известно като „Еуфимия“, в което свидетелства за духовния му живот и познанията му. Киприан се обръща към Евтимий с въпроси по различни църковни и богослужебни въпроси – знак за сериозната му богословска подготовка.

От Света гора към Константинопол

Образованието и духовният авторитет на Киприан не остават незабелязани.

Константинополският патриарх Филотей Кокинос го приближава до себе си и го прави свой доверен човек. Филотей е известен като защитник на исихастката традиция и като църковен водач, който се стреми да укрепва единството на православните християни.

Така българският монах от Търново постепенно се превръща в човек, на когото се поверяват сложни църковни задачи.

През 1373 г. Киприан е изпратен в руските земи като патриаршески пратеник. Задачата му е трудна. Между Москва, Киев и Литва съществуват сериозни църковни и политически напрежения. Западноруските земи са изложени и на силно католическо влияние, а единството на православните общности е застрашено.

Киприан успява да разговаря както с духовници, така и с владетели. Със своето образование, дипломатичност и духовен авторитет той печели доверието на литовския княз и на неговото семейство.

Тъкмо това става причина Константинополската патриаршия да го избере за митрополит Киевски и Литовски през 1375 г.

Българинът, който се връща в Търново

Един от най-вълнуващите моменти в живота на Киприан идва през 1379 г.

По време на своето пътуване към Константинопол той преминава през българските земи и се връща в родния си Търновград.

Там е посрещнат от своя духовен брат и бъдещ патриарх Евтимий Търновски.

След толкова години странстване младият монах от Килифарево вече е митрополит и значима църковна фигура. А срещата му с Евтимий се превръща в символична среща между двама българи, които съдбата ще изпрати в различни посоки, но чието духовно дело ще остане свързано. Григорий Цамблак по-късно описва тази среща.

Киприан продължава към Константинопол, за да защити своите права и да разреши сложния църковен конфликт около московската митрополитска катедра.

Борбата за единството на църквата

След смъртта на митрополит Алексий възниква сериозен спор кой трябва да оглави Московската митрополия.

Киприан е законно определен от Константинополската патриаршия да поеме тази отговорност, но московският княз не приема решението и подкрепя друг кандидат.

Следват години на конфликти, отстраняване, изгнание и нови пътувания до Константинопол. През 1387 г. съборно е потвърдено, че Киприан трябва да бъде митрополит Киевски и на цяла Русия до края на живота си. Решението е потвърдено през 1389 г. от патриарх Антоний.

Едва през 1390 г. Киприан влиза тържествено в Москва.

След повече от десетилетие на изпитания той най-накрая заема мястото, към което е бил определен.

И тук започва най-значимата част от неговото дело.

Митрополит на цяла Русия

Киприан ръководи църквата в изключително сложно време. Земите на Рус са политически разделени, различни княжества се съперничат, а Киевските и западноруските земи се намират под силно литовско и полско влияние.

Той трябва да бъде не просто богослов и духовен наставник.

Трябва да бъде обединител.

Като митрополит Киприан се стреми да запази църковното единство между различните руски земи. Той поддържа връзки с духовници и владетели, грижи се за църковния ред и настоява за правилно богослужение.

Тъкмо тук се проявява най-силно наследството на Търновската школа.

Киприан пренася и прилага в руската църковна среда идеи и принципи, свързани с реформите на патриарх Евтимий Търновски. Работи за изправянето на богослужебните книги, превежда от гръцки, редактира съществуващи преводи и следи за правилното извършване на богослужението.

Така Търново продължава да говори далеч на север – не с оръжие, а чрез книгата, молитвата и духовната традиция.

Киприан – книжовникът

Киприан не е само църковен администратор.

Той е изключително активен книжовник.

В уединението на своето извънградско село Голенищево той прекарва часове в молитва, четене, тълкуване на Свещеното писание и работа с книги. Сам преписва ръкописи и се занимава с преводи от гръцки на славянски.

Сред произведенията, свързвани с него, са преводи и редакции на Служебник и Требник, канонически текстове, молитви, послания и други богослужебни материали.

Той пише и Житие на свети митрополит Петър, един от неговите предшественици. Творбата е сред най-значимите му произведения и показва връзката му с традицията на Търновската книжовна школа.

Киприан има принос и към събирането на сведения за руските светци и князе. Това го прави не само духовник и писател, но и църковен историк.

Пазител на църковния ред

Една от големите му заслуги е грижата за правилното извършване на богослужението.

Киприан познава добре църковните канони и пише наставления до духовници. Той се противопоставя на злоупотреби и на случаи, при които отделни духовници трупат богатство за сметка на бедните.

За него духовната власт не е привилегия.

Тя е отговорност пред Бога и пред хората.

Затова наставлява духовниците да бъдат пример за паството, а самият той води строг и молитвен живот. Източникът описва неговите послания като свидетелство за пастирска грижа и стремеж към духовно укрепване на вярващите.

Защитник на православното единство

Киприан живее във време, когато религиозните и политическите граници са нестабилни.

В западните руски земи католическото влияние се усилва. Вътрешните конфликти допълнително отслабват православните общности.

Киприан се стреми да запази православното единство, но същевременно е известен като привърженик на диалога и преговорите с Католическата църква при запазване на православните принципи. Той подкрепя идеята за църковен събор по спорни въпроси и се противопоставя на разпространението на ереси.

Тук отново се вижда една от характерните черти на неговото дело – стремежът не просто да управлява, а да събира и помирява.

Тамерлан и Владимирската икона

През 1395 г. над руските земи надвисва голяма опасност.

Армията на Тамерлан се насочва към руските земи.

Киприан организира посрещането и пренасянето на чудотворната Владимирска икона на Божията Майка от Владимир към Москва. Според православната традиция именно тогава идва избавлението от нашествието – войските на Тамерлан се оттеглят, без да достигнат Москва.

За вярващите това е чудо и знак за Божията закрила.

Именно във връзка с това събитие Киприан започва да бъде почитан от народа като чудотворец.

На мястото, където е посрещната иконата, по-късно със съдействието на митрополита е основан Сретенският манастир.

Манастири, храмове и духовен живот

Киприан не се ограничава до книжовното и административното дело.

При неговото управление са подпомогнати манастири, изградени са храмове и са създадени нови духовни средища.

С неговото съдействие са свързани Сретенският манастир и Савино-Старожевският манастир, както и изграждането и възстановяването на храмове.

По негово време се развиват и важни художествени средища на древна Рус. Киприан сам се занимава с иконография и подкрепя развитието на църковното изкуство.

Така делото му обхваща почти всички страни на средновековния църковен живот – вяра, книги, богослужение, манастири, храмове, изкуство и образование.

Болката на един българин за родината

Но зад великия митрополит остава човекът.

И този човек носи в себе си Търново.

Киприан доживява до трагедията на своята родина. През 1393 г. Търново пада под османска власт.

Градът, в който е роден.

Градът на неговото детство.

Градът на св. Теодосий и св. Евтимий.

Градът на школата, от която е тръгнал.

Това вероятно е една от най-тежките духовни рани в живота му.

Според сведенията, цитирани в житието му, след падането на Търново Киприан желае да бъде свикан Вселенски събор, който да обедини християните пред лицето на османската заплаха. Тази идея обаче не се осъществява.

Той не успява да види освобождението на родния си град.

Но успява да пренесе неговия дух далеч отвъд него.

Последните дни и духовното завещание

Св. Киприан умира на 16 септември 1406 г. в своята лятна резиденция край Москва.

Само четири дни преди смъртта си той съставя духовна грамота.

В нея прощава на всички, благославя всички и сам иска прошка от всички.

Това е може би един от най-силните образи в неговото житие.

Човек, който е прекарал десетилетия в борби за църковно единство, който е бил прогонван, обвиняван и отново призоваван на високия си пост, в края на живота си не оставя завещание за власт, богатство или слава.

Оставя прошка.

И пожелава тази грамота да бъде прочетена над гроба му.

Погребан е с големи почести в Успенския събор в Московския Кремъл.

Над гроба му слово произнася неговият племенник и ученик Григорий Цамблак, който по-късно също става митрополит Киевски. В своето похвално слово той възкликва, че родината е родила Киприан, а руският народ е получил от Бога този духовен дар.

Светецът Киприан

През 1472 г. Киприан е канонизиран за светец и чудотворец от Руската православна църква.

Мощите му са открити и пренесени в Успенския събор в Москва, където се пазят и до днес. Паметта му се отбелязва на 16 септември, а намирането и пренасянето на мощите му – на 27 май.

Така българинът от Търново остава завинаги част от историята на руското православие.

Киприан – мостът между Търново и Рус

Когато говорим за св. Киприан Цамблак, не трябва да виждаме само един средновековен митрополит.

Трябва да видим пътя на една духовна традиция.

От Килифаревската школа на св. Теодосий Търновски.

През духовното братство с Евтимий.

През Света гора.

През Константинопол.

До Киев и Москва.

Това е пътят на един българин, който носи със себе си езика на книгите, традицията на богослужението, исихастката духовност и книжовната култура на Търново.

Киприан не е бил патриарх. Той е бил митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия – висш духовен водач на огромна православна територия и една от най-значимите фигури в руската църковна история от края на XIV и началото на XV век.

И именно тук се крие голямото значение на неговото дело.

Той не забравя откъде е тръгнал.

Търново остава в неговите книги, в богослужебната му работа, в духовната му традиция и в начина, по който разбира задачата на църковния водач.

Затова св. Киприан Цамблак може да бъде запомнен като един от големите български духовни мостове към православния свят на север.

От Търново той тръгва като ученик.

На север става митрополит.

А след смъртта си остава светец.

И ако неговият живот ни казва нещо особено ясно, то е, че човек може да напусне родната земя, но не е длъжен да напуска духа, който тя е вложила в него.