Кака, бачо, уйко, калеко: обръщенията и местните думи за роднини

Как се обръщаме към роднините и как ги наричат в различните краища

Накратко

Роднинските думи служат и за обръщение: кака (како) е по-голямата сестра, бате — по-големият брат, а с име двете думи се казват и на малко по-възрастни хора. Много роднини имат и местни названия, които Речникът на БАН отбелязва като диалектни: стрико е чичо, уйко — вуйчо, калеко — свако, бачо — бате.

Роднинските думи не само назовават — с тях и се обръщаме. Много от тях излизат извън семейството и стават знак за уважение към по-възрастните, а други живеят само в определени краища и разказват откъде е родът.

🗣️ Как се обръщаме към роднините

Кака — по-голяма сестра, а и по-голяма братовчедка. В обръщение: „како“. С име — „кака Мария“ — и към всяка малко по-възрастна жена от същото поколение.
Бате, батко — по-голям брат. С име — „бате Иване“ — и към малко по-възрастен мъж вместо официалното „господин“.
Бачо — диалектно „бате“: „бачо Киро“.
Чичо и леля — и към по-възрастни хора, които не са роднини. Децата и днес казват „чичо“ и „лельо“ на съседите.
Стрина — в говорите и обръщение към по-възрастна омъжена жена.
Уйко — диалектно „вуйчо“; калеко — диалектно „свако“.

Снахата традиционно се обръщала към свекъра и свекървата с „тате“ и „мамо“, а в много краища младата невяста не бивало да назовава по име роднините на мъжа си и им давала особени, почтителни имена.

🗺️ Местните думи

Много роднински думи имат местни съответствия. Речникът на БАН ги отбелязва като диалектни, но не посочва къде точно се употребяват.

Дядо и дедо, невяста и невеста — тук разликата следва ятовата граница: на изток старото „ѣ“ се произнася „я“, на запад — „е“.
Стрико — чичо.
Уйко — вуйчо.
Тетка — според Речника на БАН сестрата на майката; в някои говори значи просто леля.
Калеко — свако. Идва от гръцкото καλός — „хубав, добър“.
Бачо — бате.
Кръстник — в говорите и кумът на сватба, не само на кръщене.
Свако — понякога и съпругът на по-голяма сестра.

📜 В изразите

„Ожени се кака, дойде и мене ред“ — радост от дългоочаквано събитие.
„Вуйчо владика“ — влиятелен роднина, на чиято подкрепа можеш да разчиташ: „Като си нямам вуйчо владика…“