Задругата: голямото семейство под един покрив

Днес под „семейство“ разбираме родителите и децата. Допреди век-два в българското село семейството често беше много по-голямо: бащата и женените му синове живееха заедно със съпругите и децата си, работеха обща земя и се хранеха на една трапеза. Такова голямо семейство се нарича задруга. Речникът на БАН я определя като патриархална челядна общност с общо домакинство и общи средства за производство, чиито блага се ползват общо.

🏠 Кой живее в задругата

Сърцевината на задругата са бащата, майката и синовете им. Когато синът се ожени, той остава в бащината къща и довежда там невястата си — снахата. Дъщерите пък се омъжват и отиват в дома на мъжа си. Така под един покрив растат братовчедите по бащина линия, а чичовците живеят заедно с бащата. Затова и в езика чичото и вуйчото са различни думи — повече за това в „Кръвно родство“. Литературата описва задруги от по двайсетина души.

👴 Стопанинът

Начело на задругата стои стопанинът. Според етнографа Димитър Маринов това е бащата или най-старият брат. Той управлява семейството и общия имот, разпределя работата между мъжете, продава и купува от името на целия род.

Названията му са различни. Освен стопанин и домакин, в старите речници той е домовладика — „домакин, глава на семейство или задруга“. По краищата стопанинът е и домник (Русенско) и стопан (Валовишко, Охридско), а домовник във Великотърновско значи заможен стопанин.

👵 Стопанката

Жената на стопанина — стопанката или домакинята — води женската работа в къщата. В разказа на Михалаки Георгиев „Рада“ стопанката надзирава снахите край огнището, докато те приготвят храната и вършат домашната работа. В Плевенско, Шуменско, Разградско и Търновско домакинята се нарича още домовница.

🌾 Общият имот

В задругата почти всичко е общо. Маринов изброява земята, жилищата, добитъка, сечивата и покъщнината. Никой не работи само за себе си: плодовете на общия труд се делят на общата трапеза.

🔥 Огнището

Центърът на задружния дом е огнището — там се готви, там се събира семейството, там се пазят обичаите. Огнището е свещено място в дома. Не случайно „бащино огнище“ значи едновременно родния дом и родината.

✂️ Делбата

Когато задругата стане твърде голяма или след смъртта на бащата, братята се разделят. Общият имот се разделя — това е делбата. Всеки брат взима своя дял от земята и добитъка и основава собствено домакинство. Бащината къща често оставала за най-малкия брат.

📜 Краят на задругата

В България задругите изчезват към началото на ХХ век. Законодателството след Освобождението създава условия, в които голямото семейство с общ имот трудно оцелява.

Историците спорят доколко задругата е древна. Историчката Мария Тодорова я свързва с късния XVIII и с XIX век — с разпадането на централната власт в Османската империя и чифлишкото стопанство. В научния дебат се подчертава и че под името „задруга“ са описвани доста различни форми на семейство и домакинство.

🗣️ Следите в езика

• Челяд — децата в едно семейство и изобщо домочадието; вижте Речника.
• Къща — не само сградата, а и хората, които живеят в нея: „В тази къща…“.
• Задружен — единен, сговорен: „задружно семейство“.
• Бащино огнище — родният дом и родината.
• „Сговорна дружина планина повдига“ — поговорката, в която се чува смисълът на задругата.

🔗 Още за родството

• Родословно дърво: роднинските връзки в българската традиция
• Кръвно родство: чичо, вуйчо, стрина, свако и братовчеди
• Родство по сватба: свекърва, етърва, балдъза, баджанак
• Кумството: кум, кръстник и кръщелник в българската традиция
• Кака, бачо, уйко, калеко: обръщенията и местните думи за роднини
• Имената в рода: защо детето носи името на дядо си
• Сватбените роли: кум, стар сват, девер и байрактар
• Как да съставим родословно дърво: стъпка по стъпка
• Родът в пословиците и песните
• Бащината къща и наследството: кой какво е получавал в рода
• Речник — всички роднински думи с кратко обяснение

Прочети ощеКръвно родство: чичо, вуйчо, стрина, свако и братовчедиРодство