Родът в пословиците и песните

Какво казва народът за братя, снахи, зетьове и свекърви

Накратко

Българските пословици казват за рода кратко и остро: „Брат брата не храни, ама сѐ го брани“, „Зет син не става, нито снаха — дъщеря“. Народните песни пеят за същото с мъка и нежност — за злата свекърва, за омъжената далеч дъщеря, за двамата братя, които пазят сестра си като два бора — ела.

За рода народът е казал всичко — в пословиците кратко и остро, в песните с мъка и нежност. Пословиците по-долу са от сборника на Петко Р. Славейков „Български притчи или пословици и характерни думи“ (1889–1897) — дословно и с неговия правопис, затова някои звучат диалектно. Песните са от „Книга на народната лирика“, съставена от Божан Ангелов и Христо Вакарелски.

🌳 Кръвта и приликата

„Каквато майката, такваз и дъщерята.“
„Каквито майката и бащата, таквиз и чедата.“
„Майката една, децата не са еднакви.“
„И от добър баща и майка са раждат лоши синове.“

Приликата в рода е правило, но не присъда — и пословиците го казват и в двете посоки.

👨 Бащата

„Бащина благословия къща зиде.“
„Бащина поука, синова сполука.“
„Баща не е като майка.“
„Бащино огнище, топло пепелище.“ — огнището, около което е живяла задругата.
„Бащина клетва и кумова до девета рода гони.“ — кумът стои до бащата: неговата дума тежи колкото бащината (виж „Кумството“).

👩 Майката и мащехата

„Майчина клетва на сухо не пада.“
„Едному майка, другиму мащеха.“
„Колкото и да е добра, мащеха е.“

👫 Братя и сестри

„Брат брата не храни, ама сѐ го брани.“ — братът не те издържа, но винаги застава зад теб.
„Боже опази от гръм и град и от неверен брат.“
„Ако имаш брат, имай и побратим.“ — избраният брат, за който пише в „Кумството“.
„Мъж и жена злъчка имат, брат и сестра глъчка имат.“
„Брат милее за сестра, доде истине меден съд: сестра брата милее дор истине пръстен съд.“ — „истине“ вероятно значи изстине: медният съд изстива бързо, глиненият — бавно. Ако е така, сестринската обич е по-трайна.

💍 Снахи, зетьове и свекърви

Най-много пословици има за роднините по сватба — там, където два рода се срещат под един покрив. Кой кой е — свекърва, етърва, зет — е обяснено в „Родство по сватба“.

„Зет син не става, нито снаха — дъщеря.“
„Магаре стока не е, зет роднина не е, върба дърво не е.“
„Зет като мед, син като пелин.“
„Майка мрази снахата като чужденка.“
„Живеят като снаха и свекърва.“ — т.е., както пояснява Славейков, „не толкоз добре“.
„Били се етървите, изпатила свекървата.“
„Даровете и лошата свекърва сдобряват.“

🎊 Женитбата

„Гледай майката, тъй земай дъщерята.“
„Като ще сгледваш момата, призирай се на майката.“ — сгледата, за която пише в „Сватбените роли“.
„Жени сина, кога щеш, а дъщеря, когато я искат.“
„Доде е мома при майка, дотогава царува.“

🕯️ Кумове и сватове

„Да видим кой кум, кой (стар) сват.“ — ще видим кой какъв е.
„Кога кумата не е драга, и сватовете до прага.“
„Ако си богат, секиму си сват.“
„Ако не са познаваха, и сватове не ставаха.“

🏠 Челядта

„Няма челяд без лудня.“
„Зла година за роднина плаче, а неволя за приетел.“

🎶 Родът в песните

Песните не поучават — те разказват. И най-често разказват за мястото, където родът боли: невястата в чуждия дом, майката, която изпраща дъщеря си, братята и тяхната сестра.

„Зла свекърва“ (Лютиброд, Врачанско) — младата невяста се оплаква на майка си: каквото и да направи, на свекървата все не е по волята.
„Жал по оженена дъщеря“ (Гложене, Тетевенско) — майка жали по омъжената си дъщеря, а дъщерята сравнява тежкия живот при свекървата с майчините грижи.
„Оженената на близко и оженената на далеко“ (Чупрене, Белоградчишко) — две невести: едната омъжена близо до майка си, другата далеч. Съдбите им песента казва с образи на цветя.
„Два бора и ела“ (Дупница, от ръкописната сбирка на Славейков) — „Два са бора ред поредом расли“, а помежду им елата: така двамата братя пазят сестра си.
„Жалба от неправа братска делба“ (Света Петка, Пещерско) — от деветима братя на един се пада все старото и износеното. Такава делба е краят на задругата.

А най-страшната семейна балада на Балканите е за майстор Манол: за да устои строежът, майсторът вгражда в основите собствената си съпруга. Легендата се свързва с много места, у нас — с Беленския мост.