Накратко
Вечернята е службата, с която започва църковният ден — служи се привечер, преди датата на празника. Има вседневна, велика и малка вечерня. Основни части са предначинателният псалом, „Господи, воззвах“ със стихирите, вечерният вход, песента „Свете тихи“, прокименът и на празник — паримиите.
С какво започва църковният ден
В света около нас денят започва в полунощ или със ставането от сън. В Църквата той започва вечерта. Този ред идва от разказа за сътворението, където след всеки ден се повтаря „и биде вечер, и биде утро“. Затова вечернята не затваря деня, а го открива.
Следствието е просто и често обърква: службата в събота вечер вече е неделна служба, а вечернята срещу празника е служба на празника, не подготовка за него.
Видовете вечерня
Вседневната се служи в обикновените дни. Тя е кратка, без вход и без особена тържественост.
Великата се служи на неделя и на празници. При нея има вечерен вход, повече стихири, четене на паримии, а на бдение — и лития с благословение на хлябовете.
Малката се служи предимно в манастирите, преди всенощното бдение.
Как протича
Вечернята започва с предначинателния псалом (Псалом 103) — възпоменание на сътворения свят. Следва великата ектения, а след нея — „Господи, воззвах“ (Псалом 140) със стихирите на деня или празника, които носят основното богословско съдържание на службата.
На велика вечерня се извършва вход — свещенослужителите излизат от олтара и се връщат през царските двери, а хорът пее древната песен „Свете тихи“. Тя е една от най-старите християнски песни, достигнали до нас.
Следват прокименът, а на големи празници — паримиите, старозаветни четива, свързани със смисъла на деня. Службата завършва със стиховните стихири, песента на св. Симеон Богоприемец „Ниме отпущаеши“, тропарите на деня и отпуста.
Кога прераства в бдение
На големите празници великата вечерня не завършва самостоятелно, а преминава направо в утренята и образува всенощно бдение. В манастирите това е обичайният ред за неделя и за празниците; в енорийските храмове бдение се прави по-рядко, обикновено на големите празници.
Вечернята стои в началото и на устройството на църковния празник — тя е службата, с която навечерието се превръща в празник.
Автор: Редакция
