Как е устроено православното богослужение

Какво представлява богослужението

Богослужението е общата молитва на Църквата. То е времето, в което християните се събират, за да въздадат слава на Бога, да чуят Неговото слово, да участват в молитвата на Църквата и да влязат в общение с Христос.

То не е съставено набързо и не се променя според деня. Редът на православното богослужение се е изграждал векове наред и съчетава Свещеното Писание, молитвите на Църквата, псалмите, песнопенията и богослужебните действия. Затова всяко песнопение, четиво, възглас, поклон и кадене имат своето място и смисъл.

Православното богослужение е едновременно молитва, памет и участие. То ни припомня събитията от историята на спасението, но не само като далечни исторически събития. В богослужението Църквата ги преживява като жива духовна реалност.

Българската православна църква определя богослужението като израз на Божието благодатно действие и човешката признателност. В неговия център стои спасителното дело на Христос и Неговото Възкресение.

За човек, който влиза в православен храм за първи път, службата често изглежда сложна. Свещеникът чете молитви, дяконът възглася, хорът пее, хората се прекръстват, кадят се икони, отварят се и се затварят царските двери, извършват се входове и четения.

Всичко това обаче има свой ред.

За да го разберем, трябва първо да видим как Църквата измерва времето.

Трите кръга на богослужебното време

Православното богослужение не следва един-единствен календарен ритъм. То се движи едновременно в няколко кръга, които се преплитат.

Най-общо можем да говорим за:

• дневен или денонощен кръг;
• седмичен кръг;
• годишен кръг.

Те са като три нишки, които се събират в едно богослужение.

Денонощният кръг

Денонощният кръг освещава отделните части на деня. Той включва вечерня, повечерие, полунощница, утреня и часовете.

В православната традиция църковният ден започва от вечерта, а не от полунощ. Това е свързано с библейския разказ за сътворението, в който многократно се казва: „И биде вечер, и биде утро“. Затова вечернята открива денонощния богослужебен кръг.

Така например празникът на даден светец, който е на 26 септември, започва богослужебно още вечерта на 25 септември.

Това обяснява защо големите празници често се „посрещат“ още предишната вечер.

Седмичният кръг

Втората нишка е седмичният кръг.

Всеки ден от седмицата има свое особено богослужебно съдържание.

Понеделник е посветен на безплътните небесни сили – ангелите и архангелите.

Вторник е посветен на св. Йоан Кръстител и на пророческото свидетелство.

Сряда е свързана с предаването и страданията на Христос, а петък – с Неговото Разпятие и Кръст.

Четвъртък е посветен особено на светите апостоли и на св. Николай Чудотворец.

Събота е ден за помен на починалите и за почит към светците.

Неделята е денят на Христовото Възкресение и заема централно място в седмичния богослужебен ритъм.

Този седмичен кръг се усеща особено ясно в песнопенията на вечернята и утренята.

Годишният кръг – неподвижни и подвижни празници

Третият кръг е годишният.

Той съчетава два различни ритъма.

Неподвижният кръг

Тук празниците са свързани с определена календарна дата.

Например:

• Рождество Христово – 25 декември;
• Богоявление – 6 януари;
• Благовещение – 25 март;
• Успение Богородично – 15 август;
• Рождество Богородично – 8 септември.

Към този кръг принадлежат и дните, в които Църквата почита светците.

Основната богослужебна книга, която следва тези дати, е Минеят – сбор от службите за определените дни от годината.

Подвижният кръг

Другите празници зависят от датата на Пасха.

Тук се намират Великият пост, Страстната седмица, Пасха, Светлата седмица, Възнесение Господне и Петдесетница.

Този кръг е свързан преди всичко с Триода и Пентикостара.

Така една и съща вечерня или утреня може да съчетава няколко слоя:

деня от седмицата + датата от календара + периода от църковната година.

Именно това е една от причините православното богослужение да изглежда толкова богато.

Денонощните богослужебни служби

Вечерня

Вечернята открива църковния ден.

Тя ни връща към сътворението на света и към началото на човешката история. Започва с 103-ти псалом – „Благославяй, душо моя, Господа“, който представя величието и красотата на Божието творение.

Във вечернята има псалми, ектении, стихири, вход и молитви.

Особено важно място заема „Свете тихий“ – древно християнско песнопение, което се изпълнява при вечерното запалване на светилника.

Когато човек разбере, че вечернята е началото на църковния ден, много от православните празници започват да изглеждат по различен начин.

Празникът не просто „идва утре“.

Църквата започва да го посреща още тази вечер.

Повечерие

Повечерието се извършва след вечерята, откъдето идва и името му.

То има характер на вечерна молитва и подготовка за нощта.

В него човек се обръща към Бога с благодарност, покаяние и молба за закрила.

Съществуват малко и велико повечерие, като Великото повечерие се извършва особено през Великия пост и при някои по-значими случаи.

Полунощница

Полунощницата е молитва, свързана с нощта и очакването.

Исторически тя е била свързана с нощната молитва и бдението на християните.

В нея Църквата напомня за духовната бдителност и за очакването на Христовото идване.

Самото название ни подсказва нейното място – тя принадлежи към нощния ритъм на богослужението.

Повечерието и полунощницата са малките служби, които свързват останалите части на денонощния кръг.

Утреня

Ако вечернята започва църковния ден, утренята го насочва към настъпващата светлина.

Тя е една от най-богатите и продължителни денонощни служби.

В началото ѝ се четат шест псалма – т.нар. Шестопсалмие: 3-ти, 37-ми, 62-ри, 87-ми, 102-ри и 142-ри псалом. Те се слушат в тишина и при загасени свещи.

След това следват ектении, псалми, канон, хвалитни стихири и други песнопения.

В неделната утреня особено място заема темата за Възкресението Христово.

Тук човек може да види една от особеностите на православното богослужение: Църквата не просто разказва за Възкресението. Тя го възпява.

Виж повече за утренята.

Часовете

Към денонощния кръг принадлежат и Първи, Трети, Шести и Девети час.

Те са кратки служби, свързани с определени моменти от деня.

Първият час е свързан с началото на деня.

Третият – с третия час, когато според Евангелието Светият Дух слязъл над апостолите на Петдесетница.

Шестият час е свързан с шестия час и с Христовото Разпятие.

Деветият час напомня за времето на Христовата смърт.

В съвременната практика часовете често се служат заедно с други богослужения, особено преди Светата Литургия.

Когато вечернята и утренята се съединят

При големи празници вечернята и утренята могат да бъдат обединени с други части на богослужебния ред в всенощно бдение.

Името идва от древната практика на християните да прекарват нощта в молитвено бдение преди голям празник.

Днес пълното бдение невинаги продължава цяла нощ, но съхранява идеята за молитвено бодърстване и посрещане на празника.

Светата Литургия – сърцето на богослужението

Над денонощния кръг стои Божествената Литургия.

Тя не е просто още една служба.

Тя е центърът на евхаристийния живот на Църквата.

Самата дума „литургия“ произлиза от гръцки и означава „обществено дело“, „общо служение“.

Именно затова Литургията не е молитва само на свещеника.

Тя е молитва на цялата Църква.

Свещеникът или епископът извършва свещенодействията, дяконът подпомага богослужението, хорът пее, а народът участва с молитва, отговори, песнопения и най-вече чрез своето присъствие и участие в Светото Причастие.

Какво се случва по време на Литургията?

В основата на съвременната Божествена Литургия на св. Йоан Златоуст могат да се разграничат няколко големи части.

Проскомидия – подготовката на Светите Дарове

Преди началото на самата Литургия свещеникът или епископът извършва Проскомидията.

На жертвеника се приготвят хлябът и виното, които ще бъдат принесени в Евхаристията.

От просфората се изрязва Агнецът – частта, която ще бъде осветена и стане Тяло Христово.

Изваждат се и частици в чест на Божията Майка и светиите, както и частици за живи и починали православни християни.

Така още преди Литургията върху дискоса символично е представена цялата Църква – Христос, Божията Майка, светците и молещият се Божи народ.

Проскомидията често остава незабелязана от хората в храма, защото се извършва в олтара.

Но тя е важна част от подготовката за Евхаристията.

Литургия на оглашените

Първата основна част на Литургията традиционно се нарича Литургия на оглашените.

Тя има предимно поучителен характер.

Започва с възгласа:

„Благословено царството на Отца и Сина и Светия Дух…“

Следват ектении и молитви.

Пеят се антифони, извършва се Малкият вход, след което се четат Апостолското и Евангелското четиво.

Тук Божието слово заема централно място.

Затова тази част на Литургията може да бъде разбрана като движение:

молитва → слушане → разбиране → отговор.

В древната Църква тази част е била особено свързана с оглашените – хората, които се подготвяли да приемат Светото Кръщение. Днешният богослужебен ред пази спомена за тази древна структура.

Литургия на верните

Следва Литургията на верните.

Тя води към същинското евхаристийно свещенодействие.

Извършва се Великият вход, при който приготвените Свети Дарове се пренасят от жертвеника към светия престол.

Следват молитви, ектении и най-важната част – Евхаристийната молитва.

Думата „Евхаристия“ означава благодарение.

Църквата благодари на Бога и възпоменава спасителното дело на Христос.

В центъра стои установеното от Самия Христос Тайнство на Евхаристията – хлябът и виното чрез действието на Светия Дух стават Тяло и Кръв Христови.

Следват Господнята молитва „Отче наш“, подготовката за Светото Причастие и самото причастяване на вярващите.

Именно тук достига своята кулминация евхаристийният живот на Църквата.

Защо хората се прекръстват и покланят?

Много хора, които за първи път влизат в православен храм, се чудят кога трябва да се прекръстят, кога да се поклонят и кога да коленичат.

Тези действия не са просто външни жестове.

Кръстният знак е изповядване на вярата в Христовия Кръст.

Поклонът е израз на смирение и почит пред Бога.

Колениченето може да изразява особено силно покаяние, молба или преклонение.

Но православното богослужение не е състезание по правилно изпълнение на жестове.

Човек, който тепърва започва да посещава храма, не трябва да се притеснява, че не знае всичко.

По-важно е да слуша, да наблюдава и постепенно да разбира.

Виж повече в Защо се прекръстваме и покланяме в храма.

Защо се кади с тамян?

Каденето е един от най-разпознаваемите елементи на православното богослужение.

Димът на тамяна напомня за молитвата, която се издига към Бога.

В Псалтира четем:

„Нека се възнесе молитвата ми като тамян пред Тебе.“

Свещеникът кади светия престол, иконите, храма и вярващите.

Това показва, че цялото пространство на храма е място на молитва.

Когато свещеникът кади хората, той не кадѝ просто отделни личности. Църквата е общност и всички присъстващи участват в общото богослужение.

Виж повече в Защо се кади с тамян в православния храм.

Какво означават царските двери?

В иконостаса се намират царските двери.

Те водят към олтара, където се намира светият престол.

Отварянето и затварянето им не е случайно движение.

То е част от богослужебния език.

През царските двери се извършват определени входове и изнасяния, а тяхното отваряне и затваряне подчертава различните моменти от богослужението.

В православния храм границата между олтара и наоса не е просто архитектурна преграда. Иконостасът показва едновременно различието и единството между видимия и невидимия свят на Църквата.

Виж повече в Царските двери — какво означават в православния храм.

Богослужебните книги

Как се поддържа целият този огромен ред?

Чрез богослужебните книги.

Сред основните са:

Служебникът – съдържа молитвите и последованията, които свещеникът извършва.

Часословът – съдържа голяма част от постоянните текстове на денонощните служби.

Псалтирът – съдържа 150-те псалма на св. пророк и цар Давид.

Минеят – съдържа службите за неподвижните дни от годината.

Октоихът – подрежда песнопенията според осемте гласа и седмичния кръг.

Триодът – съдържа богослужебните текстове за Великия пост и периода около него.

Пентикостарът – обхваща богослужебния период от Пасха до Неделята на всички светии.

Типикът определя реда на богослужението през различните дни и празници.

Тези книги не са отделни и несвързани сборници.

Те работят заедно.

Именно чрез тях различните богослужебни кръгове се събират в конкретната служба.

Виж повече в Минеи, Триод и Пентикостар — книгите на църковната година.

Какво представляват песнопенията?

Православното богослужение не е концерт.

Песнопението е молитва, която се пее.

Затова текстът е толкова важен, колкото и мелодията.

В песнопенията Църквата възпява Бога, прославя светиите, разказва за евангелските събития и изразява покаяние, благодарност, радост и надежда.

Особено място заемат тропарите, кондаците, стихирите и каноните.

Чрез тях всеки празник получава свой собствен богословски образ.

Така например един празник не се разказва само в статия или житие. Неговият смисъл се пее в храма.

Виж повече в Тропар, кондак, акатист и канон — песнопенията в православната служба.

Какво са ектениите?

Друга често повтаряща се дума в богослужението е ектения.

Това са поредица от молитвени прошения, които дяконът или свещеникът произнася, а народът отговаря:

„Господи, помилуй!“

или:

„Подай, Господи!“

В тях се молим за Църквата, за хората, за държавата и обществото, за болните, пътуващите, страдащите, за мира и за спасението на човека.

Така човек разбира, че православната молитва не е насочена единствено към личните му нужди.

Църквата се моли за целия свят.

Виж повече в Какво са ектениите.

Требите – богослужение в конкретни моменти от живота

Освен ежедневния богослужебен ред съществуват и треби – служби и свещенодействия, свързани с конкретни нужди и събития от живота на човека.

Сред тях са:

• Кръщение;
• Венчание;
• опело;
• панихида;
• водосвет;
• молебен;
• елеосвещение;
• освещаване на храм, дом или други предмети според църковния ред.

Те не трябва да се разбират като отделна „система от магически ритуали“.

Тяхната цел е човекът да внесе конкретния момент от живота си в молитвата на Църквата.

Когато се извършва панихида, Църквата се моли за починалия.

Когато се извършва молебен, тя отправя молитва към Бога за определена нужда.

При водосвета се освещава вода и чрез нея се измолва Божията благодат.

Как да разбираме богослужението като едно цяло?

Когато човек види отделните служби поотделно, православното богослужение може да изглежда като огромна система от правила.

Но когато ги поставим една до друга, се появява цялостна картина.

Вечернята ни въвежда в новия ден.

Повечерието ни води към нощта.

Полунощницата напомня за духовната бдителност.

Утренята посреща светлината.

Часовете освещават различните моменти от деня.

А Светата Литургия събира Църквата около Христос и Евхаристията.

В същото време седмичният кръг определя темата на деня, а годишният кръг добавя паметта за конкретния празник, светец или спасително събитие.

Затова едно неделно богослужение например може едновременно да бъде:

неделно → празнично → посветено на конкретен светец → част от определен период на църковната година.

Всички тези пластове се събират в едно.

Богослужението не е спектакъл, а участие

Може би най-важното, което човек трябва да знае, когато започва да посещава православен храм, е, че богослужението не е представление, което той наблюдава отстрани.

Самата дума „богослужение“ ни напомня, че става дума за служение на Бога.

А Литургията е общо дело на Църквата.

Затова вярващият не е просто зрител.

Той слуша Божието слово.

Моли се.

Отговаря на ектениите.

Пее, когато познава песнопението.

Прекръства се.

Покланя се.

Стои в тишина.

Приготвя се за изповед и Свето Причастие.

И така постепенно започва да разбира, че богослужението не е нещо, което се случва пред него.

То се случва с него и заедно с него.

От първото прекръстване до Светото Причастие

Православното богослужение е като голям път.

Започва с вечерта и преминава през нощта и утрото.

Минава през псалми, молитви, песнопения, четения и ектении.

Води човека от слушането на Божието слово към молитвата, от молитвата към благодарението и от благодарението към Евхаристията.

А над всичко стои Христос.

Затова, когато човек започне да разбира устройството на богослужението, храмът постепенно престава да изглежда като място, в което „се случват много непознати неща“.

Всяко действие започва да намира своето място.

Всяко песнопение започва да има смисъл.

Всяка молитва започва да звучи по-близо.

И тогава богослужението вече не изглежда като сложен ред от древни обреди.

То се разкрива като живата молитва на Църквата, която освещава времето, събира човека с Бога и го въвежда в живота на Христовата Църква.

Накратко: какво следва след какво?

Църковен ден → вечерня → повечерие → полунощница → утреня → часове → Света Литургия

А през целия този ред се преплитат:

дневният кръг + седмичният кръг + годишният кръг.

Точно това е „скелетът“ на православното богослужение.

След като човек разбере този скелет, вече много по-лесно може да разбере и отделните служби, празници, песнопения, символи и действия, които среща в православния храм.